Ден 2

Болят ме очите. Опитвам се да виждам, но не мога. Нямам и капка сили останали в мен. Не виждам. Не чувам. Сякаш съзнанието ми се рее в небесата, а тялото ми потъва все по-надолу в ледено студените води. Всичко е бяло и свети. А Мрак е около мен. Болката не спира, а сърцето ми бие все по-силно и силно. Някой шепти в далечината. Или вика. Някой крещи! Но не чувам какво. Сякавсичко се сблъсква само със себе си. Той. Тя. Те. Ние. Тишина. Крясъци на плачещи майки. Бавно. Бързо. Сякаш всичко е едно, но и не. Сякаш всичко е разделено, пътуващо в различни посоки. Викове! Викове, сковават ръцете ми, застинали до тялото. Опитвам се да отворя очи. Да се огледам. Да извикам за помощ!

Advertisements

About this entry