Ден 8

Искам да повърна. Да се отдам на самоунищожение. Анорексия. Болемия. Глад и жажда. Да не виждам хора. Да не чувам звук или да помириша нищо друго освен разлагащата се ми плът. Искам да погина в себе си. Да викам срежу небето и да псувам секундите, които се превърнаха в дни! 8 дни, а имам чувството, че съм затворен в черна килия от векове. Не мисля. Не чувам. А и не виждам. Чувствам само сърцето си. Живо е още, едва помръдващо, останало без сили и воля. Чувам само него. Насред нищетата на тъмната стая и празните думи. Усещам притока на все по-малко кръв. Гласът ми се стопява в тишината. Нямам думи… нямам сили…..

Advertisements

About this entry