Ден 28

Сънувам те.. красива. Усмихната. Добра. Щастлива. А аз до теб. Сънувам те сред бели стени, целите погълнати от светлина. Всичко ми подсказва, че това е сън, но аз не искам да го напускам. Ти си усмихната. Държиш ръката ми, а аз стискам твоята. Приятно е… като за пръв път. Питаш ме защо съм добър. Не ми вярваш. Защо правя всичко това?! Не ме ли боли? Не искам ли да се махна и да не те виждам повече? Питаш ме защо съм тук? не отговарям.. усмихвам се. Щастлива ли си? – те питам. Ти казваш – да. Да! ДА! Аз продължавам да се усмихвам.. усещам топлина. Искрена топлина. Слънцето навлиза през прозореца.. всичко е толкова бяло. Дори завивките ти. Леглото. Стените. Нали мразеше бялото?! Защо? Седнал съм на земята. Щастлив, но без капка сила останала в мен. Направил съм ти закуска. Ти мажеш препечената филия хляб с масло и ме поглеждаш с усмивка.  А аз съм щастлив… стоящ до теб. Мечтаещ до теб! Копнеещ до теб.. Аз съм щастлив да бъда до теб. Да се усмихвам с теб! Да те прегръщам. Аз съм щастлив да живея до теб… и да знам, че каквото и да дойде насреща, ние сме заедно и ще го прескочим… Аз съм щастлив в съня си…..

Advertisements

About this entry