Ден 32

Понякога се чувствам като АА. Зависим. Недостатъчен. Искам. Искам. Искам нещо, което в дадения момент ще ми навреди. Но не е като алкохола или наркотиците. След време всичко ще е различно. И някак се чудя. Когато ми се прииска “чашката”, аз трябва да се въздържа. За сега! Всичко е толкова объркано, че някак няма логика. Правила. Няма и да има като че ли за в бъдеще. Не знам какво да правя. Ту се радвам. Ту съм тъжен. Ту гледам напред. Ту някъде в околното въображаемо пространство. Опитвам се да намеря заобиколен път, който да ме води бавно и трудно към дадената цел. Към всичко, което искам. Към РИМ! Искам да намеря този път или ако е по бързия да срещам вълци, великани, чудовища и безумци. Всички да преборя. Или пък не. По-добре не… бавно, но хубаво да стигна по заобиколен. Да гледам. Да чувам. Да чакам. Да викам.. бавно, но хубаво, нали!? ИСкам да вървя. Да мечтая. Да сънувам. Искам да съм като АА. Да събирам чипове. За 24ч. За седмица. За месец. За два. Да знам, че успявам. И съм все по-близо до цел. Да свиквам. Да искам. Да обичам. Но да знам, че отивам там, където някога съм бил. Някога макар за малко. Макар за кратък момент в един др свят вече. Искам да заобикалям. Спокоен и търпелив. И тя да е там. На края на пътя. В РИМ!..

Advertisements

About this entry