Ден 52

Хората не се разбират. Те се гледат един в друг. Виждат очите си. Виждат мимиките си. Виждат и чуват какво прави другия, но така и не се разбират. Опитват се навярно. НО не. Когато един мъж каже на жена “Обичам те!” тя дали разбира същото или в главата ѝ минават хиляди образи, предмети, мечти, деца, небеса, облаци и дракони. Подобно е и обратното, но всички образи, които се появяват в мъжката глава, са свързани единствено с негови занимания – футбол, спорт, телевизия, игри и дракони. Може би единственото общо са наистина драконите. Хем някои смятат, че ги има. Хем според мен въобще ги няма..

Така е с “Мразя те!” Един мисли едно, а тя мисли съвсем друго. Един чувства, а друг просто няма какво да каже. Съдбата си играе с нас. Кара ни да подскачаме на въже. Да се борим с мислите си и мечтите. Да ги прокарваме през себе си отново и отново. Да се надяваме, че всичко, което искаме, ще се случи, а всичко, което не искаме, ще изчезне. Няма да ни притеснява. Че всичко, което ни е наранило, ще забравим с щракване на пръстите. А втори, трети и четвърти шанс ни се дава от всеки срещнат просто ей така. НЕ! Ти трябва да работиш. Ти трябва да ядеш. Пиеш 2л. вода дневно и да сереш сутрин след 1/2 чашка кафе или бързо еспресо. Да! Ти трябва да работиш. Да мислиш. Да се смееш на тъпите шеги на американските ситкоми, а да псуваш копи-пействаните български. Да излизаш навън. Да си купуваш хляб или ориз. Да солиш вечерята си. Да се смееш на глупостите на приятелите си. На жена си. На мъжа си. Да обичаш насила, а да мразиш против волята си. Да бягаш от проблеите си. Да искаш да ги забравиш. Да бъдеш себе си само в банята под душа. Да помниш първата си целувка бегло, а първата венерическа болест с болезнен сърбеж измежду краката. Да киснеш в торент сайтовете денонощно, а фейсбук да те събужда вместо просто да си навиеш алармата за ставане. Всичко се преобръща наопаки. Няма оправяне. Има наебаване. Ти не можеш да си щастлив. Ти само се опитваш да се самоубедиш, че можеш да не си нещастен. Ти вярваш на приятелите си. Но не вярваш на сърцето си. То вече е нямо. Ти си ням. Прост копи-пейстър на чужди грешки. Грешки на приятели. Врагове. Непознати телевизионни звезди. Сякаш никой вече не чете книги. Поне литературните герои правеха огромни, но красиви грешки. СТОП! Очите лъжат. Спомените лъжат. Сърцата не са истински, а силиконови добавки. Те не чуват. Те не виждат. Те не чувстват. Ти чувстваш със стомаха си, с кура/вагината си. Ти си педерас в кожата на хетеросексуална путка. Ти си просто последния пирон в ковчега на една гниеща ябълка, подарена ти преди години от един прост селянин. Честито и наздраве!

Advertisements

About this entry