Ден 64 или приказката за Маймуната със златна опашка – Part I

Имало едно време едно цартсво. Но то не било като другите… намирало се далече. През девет планини, след десета. Още четири наляво и две надясно. Царство неподобно на никое, съществувало преди него, и навярно никое, което ще съществува след това. Голямо, колкото модерен мегаполис, но цялото зелено, обрасло с лиани, високи дървета и само един град. Малък, колкото малко кварталче. Няколко къчурки. Един замък и само една кула. Висока, висока, далече над лианите, дърветата. От нея се виждало всичко. През девет планини в десета. През девет царства в десето. Виждало се, докъдето човек е стигал някога. Седем морета. Хиляди поляни и милиони дървесни върхове.

А в тази кула живяла принцесата. Нежна. Красива. Добра маймунка и единствена на света със златна опашка. Нейните поданици били малобройни. Няколко дузини маймунки. Коя от коя по-добра. По цял ден тичали из горите. Беряли банани. Слушали музиката на славейте. Сякаш нищо не се променяло за тях.

Докато един ден не се появила нова маймуна. Не се знае от къде е дошла. А и тя не казвала. Но всички виждали само едно в нея. Златното й сърце. То блестяло толкова силно, че гърдите изкряли изпод козината. Но тя била мълчалива. И тъжна маймунка. Заживала на едно от дърветата извън градчето и рядко я виждали да се появява из улиците. Само принцесата могла от кулата да следи маймуната със златно сърце….

Advertisements

About this entry